Само един човек ме разбра, а и той честно казано не ме разбра както трябва ~ Хегел
(Portrait by Sschlesinger, 1831)
Щастлив е този, който е уредил битието си по този начин, че да подхожда на особеностите на неговия темперамент.
Човекът не е нищо друго, с изключение на поредицата негови действия.
Волята, която не взема решение нищо, не е действителна воля: безхарактерният в никакъв случай не доближава до решение.
Истината си пробива път тогава, когато й пристигна времето, не по-рано.
Абстрактна истина няма, истината е постоянно съответна.
В началото най-важно е майчиното образование, тъй като нравствеността би трябвало да се насади у детето като възприятие.
В историята към този момент всичко се е случвало, само че народите и държавните управления в никакъв случай не са си правили заключения и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята.
В религията на страданието човек презира своята наслада и отхвърля мисълта за нея.
Вдъхновението не е нещо друго, а това, че намиращият се в положение на ентусиазъм е напълно обхванат от предмета, напълно навлязъл в него и не се успокоява, до момента в който не откри изцяло съответстваща художествена форма и не и даде последната резка, не я докара до съвършенство.
Вежливостта е знак за отзивчивост и подготвеност към услуги, изключително по повод към тези, с които към момента не сме в близки връзки на запознанство или дружба.
Всяка характерност би трябвало да ръководи като благородник, като самостоятелна и разчитаща единствено на себе си персона.
Дарбата без талантливост не надвишава изключително равнището на голата виртуозност.
Дружбата се основава на сходства в характерите и ползите в общото взаимно дело, а не на удоволствието, което получаваш от личността на другия.
Едно от главните избрания на правилото на достойнството е, че никой не би трябвало със своите действия да дава на който и да било преимущество над себе си.
Езикът е тялото на мисълта.
Злото не е нищо друго, а противоречие сред битието и дълга.
Идеал е всяка реалност в своята най-висша истина.
Изкуството има за задача да разкрива истината в чувствена форма.
Истината се ражда като разкол и си отива като подвеждане.
Което е рационално, съществува, и което съществува, е рационално.
Който желае да реализира великото, той би трябвало да умее да се лимитира. Който, в противен случай, желае всичко, той в реалност нищо не желае и нищо не реализира.
Към всеки човек би трябвало да се предяви настояването да демонстрира темперамент. Човекът с темперамент импонира другите, тъй като те знаят с кого си имат работа в негово лице.
Към своите другари би трябвало да бъдеш допустимо минимум досаден. И най-деликатното - да не искаш от своите другари услуги.
Майката е талант на детето.
Мъжество по отношение на истината - това е първото изискване за философското проучване.
Най-вредно е желанието да се предпазваш от неточности.
Нищо велико на този свят, не се прави без пристрастеност.
Нравствеността - това е разсъдъкът на волята.
Отговорът на въпросите, които философията оставя без отговор, е, че те би трябвало да бъдат сложени по различен метод.
Помощта не трябва да се прави срещу волята на този, комуто се оказва помощ.
Разумът може да се образова без сърцето, а сърцето - без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни мозъци.
Речта е извънредно мощно средство, само че би трябвало да имаш доста разум, с цел да го ползваш.
Световната история не е територия на щастието. Периодите на благополучие са празни страници в нея.
Скуката у нас се усеща като вкъщи си.
Срамът е начало на гнева против това, което не би трябвало да бъде.
Страстната обич и бракът са две разнообразни неща.
Човекът няма да стане стопанин на природата, до момента в който не стане стопанин на самия себе си.
Самото време е постоянно в своето разбиране... Няма безкрайност. Не е имало безкрайност, вечността е.
Илюстрация ~ bg.wikipedia.org
